Моят личен път

Много често през годините съм си казвала, че някой ден ще напиша книга за живота си. Не защото е лесен или подреден, а защото е наситен. Защото в него има движение, риск, падания, възходи, осъзнаване и действие. И защото вярвам, че когато човек мине през много различни светове и ги интегрира в себе си, тогава започва истински да бъде полезен и за другите.

Израснах в София, завърших езикова гимназия, след това бакалавър по икономика и магистратура в друг университет. Още от самото начало професионалният ми път беше динамичен и нетрадиционен. На 18 години работех като мърчандайзер – подреждах чорапи в супермаркети. Това беше първият ми досег с труда, дисциплината и отговорността.

На 21 вече бях в света на международния транспорт и логистика – среда на постоянни решения, напрежение и работа без пауза. На 25 живеех в Испания и управлявах транспортна фирма за международни превози. Работата беше 24/7 – маршрути, хора, документи, отговорност, кризи. Научих испански за три месеца. Познавам Европа не като турист, а като човек, който я е преминал по пътищата ѝ.

След раздялата с първия ми съпруг се върнах в България и започнах отначало. Тогава преминах през банковия сектор, където натрупах сериозен опит в управление на офис, работа с клиенти, финансови продукти, корпоративно обслужване, европейско и земеделско финансиране. Този период ми даде дълбоко разбиране за структурата, отговорността, парите и стратегическото мислене.

Година и половина след развода си отново живеех в познат модел – силен фокус върху бизнеса, смесване на лични и професионални отношения, стремеж към материални резултати. По това време вече бях във връзка с партньор, който по-късно осъзнах като нарцистичен. Без да го назовавам така тогава, бях в процес на самоспасяване.

През 2014 година в живота ми се появи моята рейки учителка. Това беше моментът, в който започнах да се обръщам навътре. Не от любопитство, а от необходимост. Започна пътят ми към мен самата. Осъзнах, че не живея автентично, че не уважавам женствеността си и че съм се превърнала в това, което средата очаква от мен.

Като част от личния си терапевтичен процес и дълбокото си вътрешно търсене записах магистратура по „Психологично консултиране“. Това не беше кариерен ход. Не беше план за нова професия. Беше част от лечението ми. Психологията се превърна в езика, чрез който започнах да разбирам себе си, травмите, повтарящите се модели, взаимоотношенията и човешката психика в дълбочина.

Паралелно с това продължих да развивам бизнеси, да поемам отговорности и да съм активна, но вътрешният ми фокус вече беше друг. След раждането на дъщеря ми през 2018 година и поредното осъзнаване, че повтарям стари сценарии, започнах да правя различни избори. Срещата ми с тантра и йога терапията през 2019 година задълбочи процеса. Личната ми психотерапия, обученията по енергийна психология, работата с вътрешното дете и травмите оформиха посоката, в която днес вървя.

След раздялата си с партньора си взех ясно и осъзнато решение да се отдам на психологичното консултиране и терапията като основен фокус. Не като бягство от нещо старо, а като естествено продължение на целия ми житейски път.

Днес работя с хора, които търсят дълбока промяна. Моята терапия не е пасивна и не е основана единствено на разговори или теория. Това е активна терапия, изградена върху личен опит, преживяна трансформация и реално разбиране на човешката болка. Аз не водя хората там, където не съм била. Била съм в стреса, в контрола, в загубата, в токсичните връзки, в преходите и в новите начала.

И точно затова днес мога да бъда до хората – стабилно, ясно и истински.

Очаквам ви с много трепет и вълнение!