
Наскоро сина ми ме помоли да му помогна с написването на есе за училище. Темата беше свързана с бащинството и ролята на бащата в обществото. За мен беше истинско предизвикателство в живота да запазя авторитета и да дам ролята, която следва да има бащата на едно дете, особено момче в неговия живот.
Като майка на момче, което отглеждам без постоянното присъствие на баща му, мога да кажа, че оставането в ролята на майка, без да заемем и ролята на баща, беше изключително трудно. Но това не беше най-сложната задача. По-сложно беше да запазя авторитета, уважението и институцията, която носи бащата в живота на едно дете.
Раздялата с бащата на сина ми беше нелека. Ние не позволихме нашите отношения да повлияят на детето – не са се водили спорове пред него. По-големият проблем беше, че тогава бащата беше тръгнал по път на зависимости и разруха. Осъзнах, че съм изправена пред два избора: да отделя детето от баща му или да се опитам да не разруша връзката между тях. Аз знаех, че бащата на сина ми е ТОЙ и нямам право да ги разделям.
Когато едно момче има забрана да се доближи до своя баща, то чувства забрана и да се доближи към своята мъжественост. В такива момчета често надделява женската енергия. Това е една от причините синът да бъде подтикнат към хомосексуалност – забраненият достъп до мъжествеността.
Посланието на майка му към бащата често е жестоко:
“Баща ти не става. Ти не е добре да си като него.”
Детето разбира това като „не е добре да бъда мъж“. И тъй като зависи от мама, то се съгласява неосъзнато:
“Да, мамо. Няма да съм мъж. Мъжете не стават.”
Една неправилна стъпка от моя страна тогава можеше да определи целия му живот. За жалост, въвлечени в историите от собствените ни рождени семейства, ние често правим грешки, които понякога костват буквално животите на децата ни.
Никога няма да забравя как взех сина си по спешност от баща му (той беше в лошо състояние). Детето беше на 10 г. и през сълзи ми каза: „Не искам повече да го виждам“. Най-големият ми страх се беше сбъднал. Тогава събрах цялата си сила и му казах:
„Това е твоя баща. Той не е лош, той е болен и объркан. Само с любов и подкрепа може да се излекува, макар и да му я даваме от разстояние, не трябва да го изоставяме.“
Повярвайте ми, никой не ме разбираше тогава. Но днес аз се гордея със себе си. Защото синът ми расте като достоен мъж, който уважава и майка си, и баща си, и знае, че едната половинка от него е баща му, а другата съм аз.
Запишете си час за консултация, ако:
Пишете ми и запазете час за консултация на живо.
Тук отново ще повторя, че разликата между добрия коуч и изключителния такъв е в неговата опитност.
Благодаря!